Папата на Богоявление: Да следваме Евангелието, както Мъдреците от Изтока Витлеемската
звезда
(07.01.2008) На празника Богоялвение Папата отслужи тържествената евхаристична служба
във ватиканската Базилика Св. Петър: “Исус, Светлина за света и Неговото явление
за човеците”. “Човешкото семейство – подчерта Папата в проповедта – е наранено от
“тръните на разединението и насилствения произвол” и Хрстовата Църква е “света и съставена
от грешници”. Негово Светейшество тълкува евангелския откъс за празника Богоявление
и подчерта, че именно този епизод от Светото Писание ни връща към “първоначалния период
от историята на Божия народ". Исус Христос – каза той – е дошъл сред нас, за да осъществи
до край съюза и “благословията на Авраам се е изляла над всички народи тук на демята
и над увиверсалната Църква”. При закриване на евхаристичния обред, както винаги в
този ден от седмицата, Светият Отец измоли Ангел Господен и подчерта в предшестващото
кратко слово, че Светият Дух е Този, който раздвижва, обновява и животвори “сърцата
и човешкия разум, за да търсят братята и сестрите истината, красивото, справедливостта
и мира”.
********** Идването от Изтока на Влъхвите, които влизат във
Витлеем, за да обожават и посрещнат новородения Месия – каза Бенедикт XVI – “е знамение
на явлението на Царя на вселената, Цар на всички народи и човеци, които търсят истината”.
Това е началото на едно друго историческо раздвижване, противоположно на библейския
епизод с Вавеловата кула, символ на езиковото разделение и разпръскването на народите
по всички земни крайща:
“От безпорядъка на делението до долавяне на смисленото
общуване, от разединението до помирението – каза Папата – откриваме една връзка между
древните епизоди Богоявление и Петдесятница: ако Раждането на Исус, Който е Глава
е също и Раждане на Църквата, неговото тяло, то ние разпознаваме в лицето на Влъхвите
народите, които се присъединяват към Израил, вестейки великото знмение на “Църквата-полиглот”,
събитие, осъществено от Светия Дух петдесет дена след Пасхата”.
Негово
Светейшество изтъкна също, че е от значение да разширим погледа си и да го насочим
към “неограничените хоризонти на историята за спасението на всички. “Така – подчерта
той – ще можеме да се наслаждаваме на прелестната красота, излъчваща се от Божието
знамение, което е отражение в самото присъствие на Божественото Триединно Общение,
вярната и неотклонна Любов, която никога не отстъпва и не липсва в сключения съюз
и предаващ се от поколение на поколение”. Тази именно тайна – поясни Папата – заражда
човешката надежда. Тази тайна е “една благословия, която е предназначена за всички
народи и всички човешки същества, за да могат те да живеят като истински братя и сестри,
чеда на един и същ единствен Отец”. Негово Светейшество допълни, че това предизвестено
от Пророците знамение е било откровено в лицето на Исуса Христа и “днес се осъществява
посредством Църквата”.
“Това същото знамение обаче – подчерта Папата –
е оспорвано от вълните на делението и произвола, които накърняват човешкия род поради
греха и конфликтите при егоизма. Църквата е в служба на тази “тайна”, която е благословия
за цялото човечество. Тя е способна да защитава и изпълнява поверената й мисия само
когато нейното дело протича в светлината на Исус Господа, и така би могла да бъде
в помощ на народите в света по пътя на мира и автентичния напредък”.
Бенедикт
XVI припомни по време на проповедта за празника Богоявление, че Христовата Църква,
хранилище на онази благословия, с която Авраам е призван, е “света и съставена от
грешници”. Тя, Христовата Църква е белязана от напреженията между “вече станалото”
и “все още не случило се” – подчерта Папата и допълни в предшестващото неделната молитва
Ангел Господен слово, че “мъжете и жените от всяко поколение се нуждаят от конкретна
ориентировка, от ясно определена, посочена им насока” и не престават да се запитват,
коя звезда трябва да следват. “Духовната светлина на звездата, която е напътствала
Влъхвите – каза Светият Отец . Тя е присъстваща в самото Слово Божие, в Божиите закони,
в евангелското благовестие”.
“Онова същото Слово, което не е друго освен
отражение на Христа – истински човек и истински Бог. Това Слово – продължи Папата
– положено в Църквата за всяка предразположена за него човешка душа. Ето защо – поясни
Бенедикт XVI – и самата Църква извършва за човешкия род същата мисия, каквато има
звездата-комета. Всеки вярващ има пред себе си път, който е личен поход във вярата
и в същото време, със светлината, която носи в себе си, може и трябва да бъде в помощ
на ближния, който понякога е в затруднение да открие пътя, извеждащ до Христа Исуса.”
По
време на проповедта в бализиката св. Петър Папата акцентира изключително важни теми,
засягащи цялото човечество. Изхождайки от думите на Авраам, той спомена, че днес “гъста
мъгла обхваща нациите по света”:
“Не може да се каже – подчерта Светият
Отец – че процесът на глобализацията е синоним на световния ред, напротив. Конфликтите
днес, чиито повод е насилствения икономически произвол и присвояването на енергийните,
водни и природни рисурсии затрудняват труда на онези, които се стремят да градят един
по-справедлив и по-солидарен свят”.
Болезнени истини, които Негово Светейшество
положи пред отговорността на властните в света. Действителност обаче, която би могла
да бъде превъзмогната, “ако – каза Папата – хората предпочетат онази велика надежда,
която позволява на всеки да избира общото благо пред разточителния лукс на отделни
групи и крайната мизерия на много народи”.
“Тази голяма надежда
– подчерта към края Папата – е само Бог, и то не който и да е Бог, аТози, Който притежава
човешки лик: Господ, който се е откровил в лицето на Витлеемския Младенец и Разпнатия-Възкръснал”.
“Умереността
– приключи Бенедикт XVI - не е само една норма на отшелничество, а е преди всичко
животът към спасението на човеците. Несъмнено, само при въздържателния живот, придружен
от изпълнение на дълга за равномерно и равноправното разпределение на земните богатства,
ще бъдат положени основите на онзи световен ред, при който човешеството ще притежава
правилно и реално възможно развитие. Ето защо светът се нуждае от хора, които хранят
в себе си голямата надежда и са заредени с непоклатима смелост”. Ред. Кр. Кемалова