Идентичност и мисия на съвременното католическо радио

Католическото радио вече се утвърждава, като едно от основните средства за комуникация в Църквата и в нейната мисия да евангелизира, чрез модерните комуникационни технологии и език. Това потвърди първия Световен конгрес на католическото радио, който се проведе от 19 до 21 юни в Папския университет „Урбанианум” в Рим, организиран от Папският Съвет за социални комуникации. Делегати на повече от 60 католически радиа от петте континента бяха събрани от общата тема „Идентичност и мисия на съвременното католическо радио”.

В различните секции, освен главната тема, бяха засегнати и въпросите за формата и съдържанието на католическата радиопрограма, отношението към слушателската аудитория и социално-икономическата и културната обстановка в които трябва да предава едно католическо радио. Специална сесия бе отделена за присъствието на католическите радиостанции в гражданското общество и техния принос за общото благо, както и за икуменическия и междурелигиозния диалог. Не липсваха и „трудни” теми, като свободата на изразяване и правото на информация, вземането на политическа позиция от едно католическо радио и неговите задължения в ситуации на подтисничество, напрежение и етнически или религиозен конфликт. Бяха изразени различни виждания, според географския, културен, социален и политически контекст, а на заключителната сесия бе представен синтез на дебатите в работата по групи, придружен от предложения от страна на участниците и перспективите за бъдеща дейност.

Първият важен ориентир даде Папа Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията за участниците: “Много е важно да направите Божието Слово привлекателно, посредством такива програми, които докосват сърцето на нашите съвременници и участват в трансформацията на техния живот”. За папа Ратцингер, основната функция на католическото радио е да служи за „по-доброто опознаване на Христос” и да разпространява „словото на Папата и любовта към Църквата”. Много и различни са формите на комуникация, отбеляза Бенедикт ХVІ, които „ясно показват че човекът, в неговата антропологическа структура, е създаден да влезе в отношения с другите”. Средството е словото, „базиращо се на онова Вечно Божие Слово, което е създадено от любов и за любов към Творението”. Чрез това слово, радиото и музиката могат да информират, релаксират, известяват или разобличават, но преди всичко „трябва да зачита реалността” с перспективата за „възпитание към истината и надеждата”. „Радиото участва в църковната мисия – отбеляза Папата – но заедно с това създава нов начин на живот и присъствие в Църквата”.

Различните тенденции и виждания на радио конгресмените обобщава монс. Клаудио Чели, председател на Папския съвет за социални комуникации:

„На първо, място съзнанието за евангелизаторската роля на католическото радио в различен контекст: географски, културен, религиозен и политически. Именно тук е важно да се определи начина на разгласяване на Евангелието. Това засилва и ролята на междукултурния диалог”. На второ място, съзнанието че католическото радио работи в служба на човека. Има контексти в които някои думи са нежелани или създават трудности в местните социално- политически общества. Именно в тях католическото радио трябва свидетелства истинското слово за човека и да бъде гласът на онези, които нямат глас и защитава онези, чието човешко достойнство е отричано или унижавано. Освен това, на конгреса изпъкна ролята на новите комуникационни технологии свързани с професионализма. Трябва обаче да се има съзнанието и дълбокото смирение, че католическото радио е носител на нещо повече, което е Божието Слово. Работата в католическото радио не е пропаганда, а свидетелство за съзнанието че то е средство да известява Словото на Живота”.

На конгреса стана ясно, че католическото радио не трябва да следва програмите на другите радиостанции, а да има своя. Това зависи от контекста, но не само на този извън църковната общност, а и от „вътрешния”. За един особен феномен в Латинска Америка, който обаче не е чужд и за Европа, говори викарният епископ на Сан Салвадор, монс. Грегорио Роза Чавес:

„В Латинска Америка доминира, така да се каже, модела „набожно радио”. Вие слушате едно католическо радио, но не знаете дали е католическо или евангелистко, тъй като от него звучат религиозни песни и не знаете какво мисли Църквата по някои въпроси и какви са нейните пастирски планове.Това е едно голямо предизвикателство. Например в Централна Америка почти всички католически радиа са конфесионални и липсват информационни програми. Тази действителност трябва да бъде преодоляна. Трябва да направим такова Радио, което размишлява за същността на Църквата, но и за нейната реална действителност. Има ли някаква формула? Преди всичко, да интерпретира световните факти в светлината на Евангелието. Да помисли как да се кажат нещата на езика на радиото; как големите истини могат да достигнат до слушателите, които са залисани и невнимателни; как да достигне хората с техните безпокойства, проблеми и т.н. Много е важна и комуникационната политика. Понякога, хората работещи в едно радио нямат ориентирите за всичко това. Важното е в центъра на всичко да бъде поставен човекът. Това води до Социалната доктрина на Църквата. Също така показва, че моделът на „набожното радио” трябва да бъде преодолян”.