Монс. Христо Пройков: Библията – спътник за всеки вярващ и огледало в което да се оглежда

(25.10.2008) - Завърши ХІІ-та Генерална асамблея на Синода на Епископите на тема „Божието Слово в живота и мисията на Църквата”. От 4 до 25 октомври бяха разисквани 53 теми по време на 23 заседания (конгрегации), а през последния ден синодалните отци одобриха списък с 55 окончателни предложения. В Синода взеха участие 253 синодални отци от цял свят сред които и монс. Христо Пройков, Апостолически екзарх и Председател на Католическата епископска конференция в България, който споделя впечатленията си от работата на Синода:

********
„Този Синод носи със себе си благодатната тема за Божието Слово. Всеки един от нас поднесе своето чувство към Словото Божие, своето разбиране и своя начин по който го живее всеки епископ и най-вече заедно с Божия народ, който представя. Беше споделен различен опит и лични свидетелства, които правят този който участва, говоря лично за себе си, изключително много обогатен по отношение на пасторалния живот и на живота, който ние с верните трябва да имаме в България.

По време на Синода бяха засегнати над 50 теми. Според Вас, кои са най-важните, които изпъкнаха по време на дискусиите?
Най-важна тема няма. Най-важното е Божието Слово, което, както казва и Св.Апостол Павел към ефесяните, е живо и живително. Живо , защото е от вечно живия Бог, Който говори на човека и от друга страна живително, защото който го приеме приема Словото Божие. Както пророк Исая говори, че дъждът който идва от небето и пада на земята не се завръща обратно преди да е произвел плодове, така и Божието Слово дошло на земята чрез Словото Божие – Исус Христос, не може да се завърне обратно без да допринесе плодове на благодат, които но носи в себе си и които произвежда у всеки, който с отворено сърце или както казваме „благодатна почва” го приема и се стреми за го живее. В този смисъл, всичко поднесено на Синода има своята стойност и своето значение не само за този синод, като едно събитие, а за всеки един участник, който е чул споделеното на него.

Синодът бе една своебразна сцена на дискусии и лични свидетелства на епископи за това как живеят Божието Слово. Вие лично, като Апостолически екзарх и председател на Епископската конференция, как прилагате в ежедневния живот това Слово?
В литургията на Св.Йоан Златоуст, която е литургията на нашия източен обряд отслужвана всеки ден, Словото Божие заема, както във всяка литургична служба, централно място. По време на литургията има един тържествен момент с който Божието Слово се принася церемониално с което се оглася преди да бъде прочетено пред народа, а след прочита Евангелието се поставя върху олтара, подпряно на дарохранителницата с което се осъществява една постоянна връзка с литургията на Евхаристията. По този начин ние чувстваме силната връзка, която съществува между живото и живяното Божие Слово, заедно с Евхаристията, която живото присъствие на Исус Христос между нас. Словото Божие трябва да бъде не само нещо, което е изложено по един тържествен начин в храма, за да бъде почитано, а нещо, което трябва да бъде прието и живяно. По този начин, видяно и разбирано, за мен лично Божието Слово е като едно огледало в което се оглеждам такъв, какъвто съм, защото Словото Божие силно разобличаващо; То носи със себе си много благодат и много изцеряваща сила, за да можеш да бъдеш това, което Бог иска. И във всяка страница от Свещеното Писание човек може да открие себе си, стига да иска; стига да има тази вътрешна насоченост, че Бог е този който му говори и че Бог иска не само да му каже и сподели, но да го живее заедно с Него. Така, Словото Божие за мен е книгата, която ме придружава през целия ми живот и книгата на живота и благодатта, чрез която се чувствам свързан с Бог.

На Синода многократно бе подчертавано, че Библията е за всички. Какво означава този Синод за обикновените вярващи, за миряните?
Библията е за всички и ако погледнем особено Стария Завет, ще видим че има много общо с нашите по-старши братя евреите. Мюсюлманите също живеят в светлината на Стария Завет, защото и те са чеда на Авраама. Ние, имаме щастието и привилегията да живеем в Новия Завет, който осветлява по един нова начин Стария Завет и ни помага да го разбираме. Но заедно с това, Новия Завет, който е една революция на любовта осъществена от Исус Христа, ни кара да се чувстваме наистина нови, обновени чеда, които не само познават Стария Завет, а които живеят Новия Завет. Затова, трябва да кажа за нас българите, че вече изживяхме времената в които Библията едва ли не беше табу или по някакъв начин много трудно се намираше, за да я притежава лично човек. Но днес Библията трябва да придружава не всяко семейство, а всеки човек трябва да има своята Библия – своето Свещено Писание с което да живее в Новия Завет и в който да се оглежда”.