2008: Светлини и сенки в живота на Църквата в Азия

В Азия нараства броят на званията и се засилва мисионерският дух, евангелизацията напредва заедно с човешкото издигане, но има „предизвикателства като например диалога с другите големи азиатски религии, спъван от фундаменталистки групи, които прибягват до насилието; фактическият респект на религиозната свобода все още не е достатъчно прилаган в широки райони; силно се разпространяват секуларизмът и консумизмът”.

Тези са светлините и сенките по пътя на Църквата в Азия, очертани в анализа направен по време на 12-а среща на Специалния съвет за Азия на генералния секретариат на Епископския синод, проведена тези дни. В разпространено комюнике се информира, че в уводния доклад на срещата, генералният секретар на Синода, монс.Никола Етерович „наблегна на някои теми, които повече от другите привлякоха вниманието на всички. Сред тях мирът заема първостепенно място, особено във връзка със ситуацията в Индия (Ориса, Мумбай) и други райони, където все още не е достигнато спокойствието и справедливостта в националните и международни връзки”.

Вниманието на участниците бе насочено по-специално към темата за инкултурацията. Те, се чете в документа, „подчертаха религиозните и културни ценности типични за азиатските народи: скромността, семейството, гостоприемството, респекта към сакралното и към религиите, ценности придружени от любовта към тишината и съзерцанието, хармонията, ненасилието, трудолюбието, дисциплината, жаждата за познание и философското търсене. Става въпрос за ценности, достигащи високо ниво в християнството, както и в духа на Синода за Азия, който имаше за тема Исус Христос, Спасител и неговата мисия на любов и служене в Азия: „За да имат живот и то в изобилие” (Йо 10,10).

Инкултурацията, бе подчертано, „е един деликатен, дълъг и взискателен процес, който засяга целия Божи народ”. Накрая, тя се изразява в литургията, „която е извор и връх на целия християнски живот и мисия, и е фундаментално средство за евангелизация, особено в Азия, където последователите на различните религии са привлечени от култа, от религиозните празници и от народната набожност. Друг ключов аспект на инкултурацията е формирането на евангелизатори, от които зависи в широка степен нейното бъдеще. Освен една солидна библейска и патристична подготовка, те трябва добре да познават теологичното и философско наследство на Църквата. На базата на тази подготовка, те ще бъдат облагодетелствани в приближаването до философските и религиозни традиции на Азия. Един валиден пример за това бе посочен в блажената Тереза от Калкута”.

Понеже „инкултурацията на Евангелието засяга целия Божи народ, ролята на миряните е от голямо значение. Именно миряните са призвани да преобразяват обществото в сътрудничество с епископа, клира и монасите, разпространявайки Евангелието сред манталитета, нравите, законите и структурите в света, в който живеят. По-широката инкултурация на Евангелието на всяко социално ниво в Азия ще зависи значително от подходящата подготовка, която местните Църкви ще съумеят да дадат на миряните. Важна роля в това имат теолозите, които имат деликатната задача да развиват една инкултурирана теология, особено в рамките на христологията, имайки предвид, че единственият спасител е Исус Христос. Теологичната подготовка трябва винаги да бъде водена от респекта към чувствителността на християните, така че да не бъдат водени нито към неясноти, нито към синкретизъм. Във всеки случай инкултурацията трябва да бъде водена в съответствие с Евангелието и с вярата на универсалната Църква, в пълно съгласие с традицията на Църквата имайки предвид засилването на вярата на народа”.