Кардинал Левада: присъединяването на англиканите е принос за хармонията в Христовата църква

„Хармонизиране на звуците, като в една симфония”. Така префектът на Конгрегацията за доктрината на вярата, кард Уилям Левада, посочи приноса на англиканите в Католическата църква в светлината на Апостолическата конституция на Бенедикт ХVІ “Anglicanorum Coetibus”, по време на среща в Newman Center към Queen’s University в Кингстон, Канада. Онези англикани които желаят да влезнат в пълно и видимо общение с Католическата църква - отбеляза кардинала - „ще дадат на църковната общност един различен звук, така както различните инструменти в един оркестър съдействат за създаването на симфонията”. Според кардинал Левада, "когато един индивид или една общност е готова за единението с Църквата Христова, която е Католическата църква, отказът да бъдат приети в нейното лоно заедно с даровете, които я обогатяват и подпомагат за „симфоничния” подход към света, би било предателство към принципите и икуменическите цели на Католическата църква". Относно процесът довел до публикуването на Апостолическита конституция, кард. Левада посочи, че става въпрос за едни „логически резултат” от годините на диалог, започнал през 1966 г между Павел VІ и архиепископа на Кентърбъри, Майкъл Рамзи. Освен това, постигнатия резултат е „един от плодовете” на тридесетгодишната работа на Anglican-Roman Catholic International Commission (Arcic), която публикува поредица от документи по различни теми на вярата. Накрая кард. Левада изрази надежда за усилията, които ще придружат допълнителния прогрес по пътя към осъществяването на пълното и видимо единството с единствената Църква, посочвайки за пример учредяването на една трета комисия за диалога между англикани и католици, след срещата на Бенедикт ХVІ с архиепископ Роуън Уилямс през месец ноември м.г. Префекта на Конгрегацията за доктрината на вярата посочи и отрицателните ефекти, които биха могли да изникнат от ръкополагането на жени за епископи в процесите на търсене на единството. Кард. Левада подчерта че свещенството на мъжете „не е чиста практика, а е от доктринално естество и затова не може да бъде един второстепенен въпрос”.

svt/ Osservatore Romano