Бенедикт ХVІ ръкоположи 14 нови свещеника: свещенството не е начин за придобиване на позиция в обществото. Апел за възстановяването на мира в Киргизстан

Истинският свещеник не се стреми да увеличи своя личен престиж, а да изпълнява Божията воля. Това беше основният акцент в проповедта на Бенедикт ХVІ по време на тържествената литургия във ватиканската базилика Свети Петър на 20 юни, на която ръкоположи 14 нови свещеника за римския диоцез. Заедно с Папата съслужиха кардинала викарий Агостино Валини, помощните епископи, ректорите на римските семинарии и многобройни свещеници. На молитвата Ангел Господен след литургията, Светият Отец отправи апел за мир в Киргизстан. За Световния ден на бежанците Папата призова за признаването на правата на всички, които са принудени да напуснат родната земя.

В проповедта си Бенедикт ХVІ призова новите свещеници да се съобразяват с Божията воля и да не се поддават на царуващите в настоящия момент моди и начини на мислене. Още в началото Папата подчерта, че цялата Църква в Рим благодари на Бог за тези нови свещеници и полага в тях своята надежда и вяра:

„Църквата разчита много на вас! Тя се нуждае от всеки един от вас, съзнаваща за даровете които Бог ви дарява и изключителната нужда на всяко човешко сърце да се срещне с Христос, единствения и универсален спасител на света, за да получи от Него новия и вечен живот, истинската свобода и пълната радост”.

Бенедикт ХVІ се позова на неделното евангелие, в което Петър, разграничавайки се от мнението на хората, разпознава в Исус, Месията Божий. Изворът на тази вяра, посочи Папата е молитвата от която произлиза „едно познание, които стои над човешкото мнение и достига до дълбоката идентичност на Исус”. Молитвата е съществена част от „живота и мисията на свещеника”:

„В молитвата той е призован да преоткрива винаги новия лик на Господа и най-истинското съдържание на неговата мисия. Само онзи, който има съкровена връзка с Господа може да Го представя на другите, може да бъде изпратен да Го възвестява. Става въпрос за едно „пребъдване в Него”, което трябва да придружава винаги свещеническото служение; трябва да бъде централната част в неговия живот, преди всичко в трудните моменти”.

Светият Отец припомни, че Христовите ученици са призвани да следват Исус по пътя на Кръста, „да изгубят себе си, за да се намерят напълно в Христос”. Ето защо, подчерта Папата „свещенството не е начин за достигането на сигурност в живота или завоюването на социална позиция”:

„Който се стреми към свещенството, за да увеличи своя личен престиж и власт е разбрал погрешно същността това служение. Онзи, който желае преди всичко да осъществи личните си амбиции, да постигне успех, ще бъде винаги подвластен на самия себе си и на общественото мнение”.

„За да бъде взет под внимание – продължи Папата – той трябва да ласкае, да казва това което се харесва на хората; трябва да се приспособява към промените на модите и мненията, лишавайки се от жизнената връзка с истината”. Човек, който организира живота си по този начин, „един свещеник който вижда по този начин своето служение, не обича истински Бог и другите и парадоксално, изгубва себе си”:

„Свещенството, се базира на смелостта всекидневно да приемаш Божията воля, да се „потопяваш” в нея. По този начин не само няма да бъде заличена нашата автентичност, а ще навлизаме все повече в истината на нашата същност и служение”.

Бенедикт ХVІ посочи и връзката между Евхаристията и Тайнството на свещенството, припомняйки че на свещеника е „поверена изкупителната жертва на Христос, Неговото дарено тяло и пролята кръв”. Когато отслужваме литургията, отбеляза Папата, „държим в ръцете си небесния хляб, Божият хляб, който е Христос”:

„Това не може да не ви изпълни със съкровено удивление на жива радост и безкрайна благодарност, защото любовта и дарът на разпнатия и прославен Христос преминават през вашите ръце, вашия глас и вашето сърце!”.

В края на проповедта Папата призова Господ да дари на новите свещеници „едно винаги бдително и ентусиазирано съзнание” за дарът на Евхаристията, център на тяхното свещенство и пожела да живеят всекидневно това служение с „последователност и благородство”. „Пътят който ни посочва днешното Евангелие – завърши Папата – е пътят на вашата духовност и пастирска дейност дори и в най-трудните ситуации в живота. Това е сигурния път към истинската радост”.

След литургията, по време на молитвата Ангел Господен, Бенедикт ХVІ отправи апел за „възстановяването на мира и сигурността в южен Киргизстан” след тежките сблъсъци от изминалите дни. Папата изрази своята духовна близост към жертвите от тази трагедия:

„Призовавам всички етнически общности в страната да се откажат от каквото и да е насилие или подстрекателство и насърчавам международната общност да положи всички усилия, за да могат хуманитарните помощи да стигнат до засегнатото население”.

Бенедикт ХVІ припомни и Световния ден на бежанците, който всяка година се отбелязва на 20 юни. Ден, посочи Светият Отец, който трябва да „привлече вниманието към проблемите на онези, които принудително напускат родините земи”, „за да живеят в среди, които често са коренно различни от техните”:

„Бежанците желаят да намерят гостоприемство и да им бъдат признати тяхното достойнство и основи права; същевременно желаят да дадат техния принос за обществото, което ги приема. Нека се молим, да се отговори по подходящ начин на тези очаквания и за да могат бежанците да показват почитта която хранят към идентичността на приемащата ги общност".

Като се позова на проповедта си от литургията, Бенедикт ХVІ припомни, че всички вярващи са призвани да следват Христос „по трудния път на любовта, чак до Кръста”. Да вземем Кръста върху себе си означава да „полагаме усилия за победата над греха, който възпрепятства пътя към Бог”, да растем във вярата „преди всичко когато сме изправени пред проблеми, трудности и страдания”.

„Също и в настоящата епоха много християни по света, вдъхновени от любовта към Бог, всекидневно приемат кръста, както този на ежедневните изпитания, така и кръста на човешките варварства, които понякога изисква смелостта за пределната жертва”.

svt/ rv