Турското правителство върна част от имотите на православната богословска школа в Халки

Турското правителство върна голяма площ от терените, конфискувани през 1943 г. по време на Втората световна война от богословската школа на остров Халки, собственост на Вселенската патриаршия. Решението е важна стъпка напред в отношенията с Православната църква и "потвърждава факта, че Анкара гледа вече по различен начин на въпросите за малцинствата”, коментира ватиканския ежедневник Осерваторе Романо. Става въпрос за най-важната реституция след приемането на закона през 2011 г. за връщането на имотите на немюсюлманските религиозни фондации. Новият закон за реституцията засяга конфискуваните собствености на немюсюлмански релилигозни институтции, засяга имотите на гръко-православните, арменските и еврейски общности, които все още принадлежат на турската Държава и не са преотстъпени на трети лица. През февруари м.г. по време на обсъждането на новия текст на Конституцията Вселенският и цариградски патриарх Вартоломей І отправи искането за „пълна свобода” на религиозните малцинства и по-специално отварянето на семинарията в Халки, затворена от турските власти през 1971 г. на базата на закона за частната преподавателска дейност. Подобно искане бе отправено два месеца по-късно и от архиепископа на Измир монс. Руджеро Франческини по време на среща на представители на Католическата църква с правителството, посветена на въпроса за нейното юридическото признаване. В Турция католиците не са признати като малцинство и поради това не се поместват в категорията на „религиозни немюсюлмански малцинства”, облагодетелствани от новия закон. Според споразумение, подписано през 1913 г. от великия везир Саид Халим Пиза, министър на външните работи в Отоманската империя, и френския посланик Морис Бомпар, тогавашен представител на Църквата в Турция, Католическата църква е собственик на 200 имота.

svt/ oss.rom