Как да се интегрира Евангелското послание в ежедневието

„Европа през 2013 изглежда повече обзета от страх, отколкото от надежда за бъдещето”, но настоящата криза, която не е само икономическа, а едновременно културна, антропологическа, етическа и духовна, може да бъде „една възможност Европа да се отърси от практическия агностизицъм и религиозното безразличие и отново реши сама своето бъдеще, чрез срещата с Христовото послание, извор на надежда и мир”. Това се казва в заключителния документ на годишната среща на говорителите и пресаташета на Европейските епископски конференции, която се проведе от 12 до 15 юни в Букурещ и бе посветена на 10-та годишнина от Апостолическото насърчение „Църквата в Европа”, подписано от Блажен Йоан Павел ІІ на 23 юни 2003. В дебатите и кръгли маси бяха засегнати актуални теми свързани с всекидневната работа на говорителите, като икономическите, социални и политически промени в Европа, общественото мнение, медиите и междуцърковната комуникация, както и щекотливи въпроси като джендер теорията, евтаназията, религиозната свобода и „брака за всички”, „новите права”. На базата на всичко това документът обощава, че „основното предизвикателство е да се разбере кой е съвременния човек в Европа и накъде отива. Как Католическата църква може да го придружава и му помага да интегрира евангелското послание в ежедневния живот, като му предлага личността на Исус Христос и евангелските ценности, посредством нов език и модерни комуникационни средства”. Участваха 50 представители на 25 епископски конференции сред които и Богдан Паташев от Апостолическата екзархия. След срещата с него разговаря Светла Чалъкова:

*********
Имахме много интересни лектори и събеседници. Поканен бе специален представител от Съвета на Европа, който ни даде една панорамна картина на това как Съвета на Европа работи върху човешките права и по какъв начин различни теми влизат в дневния ред на Съвета и как се постигат приоритети по дадени теми. По-основно разговаряхме за авторските права (copyright), т.е. по какъв начин Епископските конференции да съблюдават регламентите в сила вече в ЕС. Много интересна тема разисквахме също с един професор от Падуа за Конституциите и юридическите рамки, които всяка една страна им налага като приоритети. По какъв начин епископските конференции трябва да се съобразяват с националните законодателства и съответно комуникациите между конференциите и националните представителства. Други интересни тема бяха социалните теми, комуникациите между Епископските конференции на Европа и Брюксел. В първия ден основен дебат бяха належащите теми в огромна част от страните в Европа свързани с „новите права” на мнозинството, като: евтаназията, абортите, противозачатъчните методи и средства. Но не разговаряхме за самите проблеми, а по-скоро за нарастващите претенции в много страни от ЕС и появата на промени в законодателството засягащи човешките права, но които ние като християни не можем да споделяме и по някакъв начин трябва да намерим възможния диалог и начин за противопоставяне или за да изтъкнем позицията на Църквата.

Доколко засегнатите теми на срещата касаят българския контекст?
Със сигурност много от нещата важат за България, защото независимо, че все още не всички проблеми са засегнали нашата страна, ние не живеем изолирано, а и кризата на ценностите е характерна и за България. Бяхме свидетели, а и както стана дума на срещата, че и в България имахме серия от протести, които нямаха много ясна насоченост. Неща, които се случват и в Европа и със сигурност трябва и ние като християни и най-вече Църквата да има готовност да дава отговори на хората чрез посланията, които отправя. Несъмнено от тази среща черпим опит, който вследствие ще бъде обсъден с нашите епископи и надявам се после чрез тях да стигне до свещениците и до хората. Нужно е да следваме една програма в която да наложим някакъв ритъм на тематики, на анализ на тематики, за които ние да сме подготвени и съответно когато се появят и нашето общество проблеми свързани с някой претенциозни права, нашето общество и най-вече ние християните и католиците да имаме готовност за аргументирани отговори.

Какви тенденции и проблеми се очертават за бъдъщето на Европа и оттук за България?
Като тенденции не правим бъдещи анализи и стратегии, а по-скоро анализираме проблемите с които се сблъскват отделните Епископски конференции и как са намерили отговор на тях. Но със сигурност черпим опит от това, което се случва във Франция например с приемането на закона за еднополовите бракове, на неща свързани в Белгия с от проблемите с педофилията. Това се проблеми, които доста сериозно са засегнали някой от обществата в Европа и ние черпим опит за това как Църквата е отговорила на съответното място. Като стратегия за в бъдеще освен да координираме действията си за сега не бих казал, че има нещо по-специално за отбелязване като теми. Несъмнено, от няколко години насам, откакто се провеждат тези срещи стана много по-лесна комуникацията между нас и много по-бързо всеки от нас е в състояние да реагира благодарение на Папския съвет за комуникациите, на вас и на Радио Ватикана и на други християнски агенции. За нас, за всички по-големи и по-малки Църкви е лесно веднага да имаме достъп до автентична информация, до автентичните позиции, т.е. сигурната позиция на Църквата, за да можем да дадем добър отговор или бих казал точен отговор на неща, които възникват в общественото пространство като теми и отговори".

dg/ rv