Преходната култура и кризата на званията

Преходната култура влияе и провокира криза в религиозните звания.Това е изводът от проучванията на Францисканския институт за духовност към Папския университет Antonianum в Рим. Монс. Хосе Родригес Карбайо, секретар на Конгрегацията на институтите за Богопосветен живот, разяснява какви са основанията за духовната криза сред богопосветените:

„Когато се говори за криза в богопосветения и религиозен живот, веднага обръщаме поглед към броя на изоставилите Църквата, и се забравя, че в посветения живот по-голямата част живеят вярата много радикално – казва монс. Карбайо. Убеден съм в това, а работата през последните месеци в Конгрегацията ме убеди още повече, че в богопосветения живот днес има много "живот" и много "посвещение" . Вярно е, че броя на изоставилите Църквата е тревожен, но аз не приемам това, защото след толкова много години обучение не е нормално един млад монах или млада монахиня да кажат: "Не ми харесва това повече. Отивам си. " Цифрите са обезпокоителни: говорим за около три хиляди отлъчили се годишно”.

Според секретарят на Конгрегацията на институтите за богопосветен живот, основните причини, водещи до тези кризи и до изоставянето на Църквата, са няколко:

„Първата е духовната криза: кризата на вярата. Затова смятам - казва монс. Карбайо – че е изключително важно в първоначалната фаза на формиране да се наблегне на личния опит във вярата и отдаването на първостепенно място на Бог. Втората причина е липсата на емоционална принадлежност към братство, към провинцията или института. Това лека полека води до нуждата някои да потърсят навън онова, което им липсва в Църквата и в последствие да я изоставят. Третата причина е емоционалната: често си мислим, че това е първата причина. Вярно е , че много от кризите завършват с брак и поемат по друг житейски път, но началото на кризата трябва да се търси другде”.

Монс. Карбайо обяснява как преходната култура влия в религиозното призвание на младите хора в различните части на света:

„Влиянието е различно в континентите, а оттам и влиянието върху постоянството. Най-голямо постоянство има в Азия, вероятно поради факта, че Църквата е малцинство и е силно религиозно. Тя дава и хумуса на посветения живот. В настоящия момент Латинска Америка се намира в малко затруднение: отдаването на религията намалява, а отдалечаванията се увеличават, също както в Европа. В Африка броят е постоянен: не нараства въпреки очакванията, но това е нормално, защото християнската вяра навлезе в много страни едва през последните години. Така че, все още не се мисли по „християнски”!. Друг пример, който наистина учудва са САЩ, където съществува многовековна култура, и въпреки силната криза в Църквата, особено след скандалите за сексуална злоупотреба, отдаващите се на вярата нарастват. Тази година се очакват да бъдат ръкоположени много свещеници. Когато говорим за посвещение, трябва да се има предвид, че това не е дело само на човека и не е достатъчна неговата лоялност: вярата идва от Бог, а човек трябва да я приеме. Това е голямата отговорност!”.

ven/ rv